Няма точни записани сведения кога нашите деди са започнали да приготвят Еленският бут, но има една стара легенда която смятаме да Ви споделим...
...Някога по средновековно време връщайки се от дълъг кръстоносен поход, преминал странстващ рицар през нашите земи. Стигнал той на свечеряване до едно малко населено място сгушено в Балкана. Почукал той на първата врата и му отворила стопанката на къщата. Запитала го тя, къде е ходил, на къде е тръгнал, гладен ли е,жаден ли е? Разказал той, че идва из далеч и не е ял от два дни. Домакинката на къщата извадила от Еленския бут, понеже вече вечеряли с дадото и нямало с какво друго да го нагостят. Отрязала домакинята на тънко от бута, дядото източил от виното, сложили един комат хляб. Рицарът останал без ума и дума. Запитал той, какво е това мезе толкова интересен вкус притежава, как го приготвяте?
Бабата била от бъбривите и разказала надълго и на широко как се приготвя бута. Тръгнал той рано рано заранта преди изгрева. Бързал да се прибере удома и да приготви на своите хора от “осоленият” бут.
Така с времето рецептата за приготвянето на Еленски бут се разнесла из запада и така европейците започнали да приготвят прошуто и хамона.
Из разказите на Еленски чорбаджия...
